0

Въпроса ми е следния ..Като непълнолетен бях осъден ..на лишаване от свобода…после завърших право .. незнаейки че това ще ми пречи ..за някои специалности в

В Закона за нотариусите и нотариалната дейност.. пише не могат да бъдат нотарисуи ..лица които са осъждани на лишаване от свобода независимо от реабилитацията..

в закона за частните съдебни изпълнители също ….въпроса ми е следния .. след като са минали 16 години от датата на реабилитацията. не следва ли осъждането и последиците да се заличат независимо какво в предвидено в друг закон или указ по .чл.88а …така наречената ,,абсолютна реабилитация“,, и като си вадя свидетеслтво за съдимост за изпита за нотариус и частни съдебни изпълнители да излиза чисто. . Сега като си вадя свидетеслто за тези позиции илиза осъждан/реабилитаран.

Мога да се ява на изпита за адвокати ..и за изпита за синдици но изпита за нотариус и частни съдебни изпълнители не мога .

.Въпроса ми е има ли механизаъм да се заличи и реабилитацията и присъдата след като е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК..

не знам ако обвжалвам на основание това решение на ВАС

РЕШЕНИЕ № 9744 ОТ 10 ЮЛИ 2014 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 4486 ОТ 2014 Г. (ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2014 Г.)

Обн. ДВ. бр.100 от 5 Декември 2014г.

Върховният административен съд в състав: председател: Боян Магдалинчев, и членове: Лозан Панов и Даниела Мавродиева, разгледа административно дело № 4486 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, докладвано от Боян Магдалинчев.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „Асоциацията за реинтеграция на осъдени лица“, София, против разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (ППЗЗДН), приет с ПМС № 113 от 8.06.2010 г., обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г. Излага съображения за незаконосъобразност на същата като противоречаща на нормативен акт от по-висок ранг – разпоредбата на чл. 88а НК. Твърди още, че разпоредбата е дискриминационна, като създаваща непреодолима пречка по отношение на лица, осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията им, да заемат ръководна длъжност в организация, имаща за цел да съдейства за предпазване от домашно насилие или за преодоляване на последиците от него. По изложените съображения се иска отмяна на правилника в оспорената му част.

Ответникът – Министерският съвет, чрез процесуален представител, в писмена защита и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата.

Допълнително встъпилата по реда на чл. 189, ал. 2 АПК страна по делото – министърът на правосъдието, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител и в писмените му бележки изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Основният аргумент е, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН не противоречи на нормата на чл. 88а, ал. 1 НК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на жалбата. Посочва, че жалбоподателят не е доказал личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт. Приема за неустановено с оспорения текст да са засегнати негови свободи или законни интереси или за него той да поражда задължение по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. При допустимост на жалбата изразява становище за основателност на същата, като счита, че нормата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН противоречи на разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК като нормативен акт от по-висок ранг, поради което следва да бъде отменена. Реабилитацията заличава осъждането и последиците от него и е недопустимо въвеждането на такива ограничения с подзаконов нормативен акт.

Тричленният състав на Върховния административен съд, приема, че жалбата е допустима като подадена от лице с правен интерес по следните съображения: Разпоредбата на чл. 186 АПК предоставя правото на оспорване на подзаконовите нормативни актове от граждани, организации и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.

Съгласно тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ВАС организации в хипотезата на чл. 186 АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Същите могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Съгласно тълкувателното решение правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.

От представените по делото решение № 4 от 5.04.2012 г. по ф.д. № 10155/1997 г. на СГС, фирмено отделение, удостоверение на СГС от 28.03.2014 г. по същото дело и удостоверение № 2 от 14.05.2012 г. на Министерството на правосъдието се установява, че сдружението е регистрирано като юридичическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и е вписано в централния регистър при Министерството на правосъдието по чл. 45, ал. 1 ЗЮЛНЦ. В устройствения акт на сдружението – устава на същото, като цели за осъществяване дейността на същото е заложено изискването сдружението да извършва „Подкрепа на реинтеграция и социално включване на уязвими и рискови групи лица, както и групи в неравностойно положение, като осъдени лица, бежанци, деца в риск, етнически малцинства, хора с увреждания и други.“ С обжалваната разпоредба на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН изрично е предвидено, че в конкурсите за финансиране на програми по чл. 6, ал. 7 ЗЗДН не се допускат до участие кандидати, представляващите лица на които са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или са привлечени като обвиняеми, или са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер.

При наличието на горните обстоятелства настоящият състав на Върховния административен съд намира, че спрямо сдружението са налице предпоставките, посочени в ТР № 2 от 12.02.2010 г. по т.д. № 4/2009 г. на ВАС, обуславящи наличието на правен интерес за него от оспорване законосъобразността на подзаконовия нормативен акт в атакуваната му част, което прави искането допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Правилникът за прилагане на Закона за защита от домашното насилие, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., е приет на основание § 24 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие (ДВ, бр. 102 от 2009 г.).

Съгласно чл. 6, ал. 7 ЗЗДН ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година по бюджета на Министерството на правосъдието се определят средства за финансиране на проекти на юридически лица с нестопанска цел, които отговарят на изискванията на ал. 3 и при условие, че те осъществяват дейности по този закон, за разработване и изпълнение на определен вид програми. Единствените изисквания, заложени в цитираната ал. 3 на чл. 6, са органите на изпълнителната власт и/или юридическите лица, които кандидатстват по проектите, да са регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане и по реда на чл. 45 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Други изисквания в закона по отношение допустимостта на кандидатите за участие в конкурса законодателят не е заложил. В разпоредбата на чл. 17, т. 2 от правилника като условие за допускане до участие в конкурса е заложено изискването представляващите лица на кандидатите да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или са привлечени като обвиняеми, или са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер, каквото изискване не е заложено в закона, нито е предвидена законова делегация за това на издателя на подзаконовия нормативен акт, в случая Министерския съвет. С въведената забрана се ограничава правото на участие в такива конкурси на лица, които отговарят на останалите изисквания на специалния закон, но не се допускат до участие единствено поради факта на осъждането им, при това независимо от тяхната реабилитация, с което по този начин се засягат признати им от закона права. При липсата на такава забрана в законовия акт, въз основа на който е издаден правилникът, и при липсата на законова делегация за това за издателя на подзаконовия акт заложеното изискване в разпоредбата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН в частта относно израза „осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията или“ е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а жалбата в останалата й част следва да бъде отхвърлена.

Посочената разпоредба в посочената по-горе част е незаконосъобразна и на друго основание – като противоречаща на норма от по-висок ранг, а именно на разпоредбата на чл. 85, ал. 1 от Наказателния кодекс, съгласно която реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със закон или указ е установено противното. Реабилитацията е правен механизъм, насочен към премахване на съдимостта. Тя заличава за в бъдеще всички последици, с които едно осъдено лице може по силата на закон да бъде засегнато. Изключението, предвидено в чл. 85, ал. 1 НК за продължаване на последиците от осъждането, независимо от настъпилата реабилитация, е то да е установено със закон или с указ. В конкретния случай, както вече се посочи, в специалния ЗЗДН липсва разпоредба, която да предвижда ограничаващи условия по отношение на осъждани лица за участие в конкурс по въпросните програми. Липсва и указ (касае се за нормативен указ), с който да са установени предвидени ограничения. По действащата Конституция единствено президентът на републиката има право да издава укази, които обаче нямат нормативен характер, поради което с тях не могат да се установяват ограниченията, сочени в нормата на чл. 85, ал. 1 НК. Такива ограничителни правила спрямо осъдени и реабилитирани са приети едва с раздел I, глава 3, и по-конкретно с чл. 17, т. 2 от правилника за прилагане на посочения закон, който не е нито закон, нито указ по смисъла на чл. 85, ал. 1 НК. Следователно разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие в посочената по-горе част и на това основание е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

Настоящият съдебен състав намира, че текстът на чл. 17, т. 2 от правилника в атакуваната му част противоречи и на разпоредбата на чл. 88а, ал. 1 НК, според която, когато от изтърпяването на наказанието е изтекъл срок, равен на този по чл. 82, ал. 1, и осъденият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода, осъждането и последиците му се заличават. Касае се до настъпила реабилитация, с която по изложените вече по-горе съображения осъждането и последиците от него се считат за заличени. Изключение от това правило е предвидено единствено в хипотезите на ал. 5 на чл. 88а по отношение на лица, осъдени за тежки престъпления срещу републиката и за престъпления против мира и човечеството. Това е въпрос за разрешаване от законодателя, който следва да предвиди такива изключения в специалния закон.

От изложеното следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 17, т. 2 ППЗЗДН в посочената й по-горе част противоречи на чл. 15, ал. 1 ЗНА, съобразно която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Тези обстоятелства правят оспорената норма незаконосъобразна и налагат нейната отмяна в посочената част.

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение,

РЕШИ:

Отменя разпоредбата на чл. 17, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за защита от домашното насилие (обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г.; изм. и доп., бр. 47 от 22.06.2012 г., в сила от 22.06.2012 г., бр. 50 от 17.06.2014 г., в сила от 17.06.2014 г.) в частта й относно израза „осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията или“ по жалба на сдружение с нестопанска цел „Асоциация за реинтеграция на осъдени лица“ със седалище и адрес на управление София, район „Младост“, ж.к. Младост 3, бл. 304, вх. 2, ет. 6, ап. 41А, като отхвърля жалбата в останалата й част.

Решението е оставено в сила с Решение на петчленен състав № 14214 от 27.11.2014 г. по адм.д. № 13403/2014 г. по описа на Върховния административен

дали с това решение мога да обжалвам …свидеетелството ми за съдимост да излезе чисто за изпита за чси и нотариуси ..

Зададен въпрос